НАШЕТО ИНФО

ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ПЛОВДИВ & ПРОДУЦЕНТСКА КЪЩА  ARTISHOCK

ПРЕДСТАВЯТ

ХУБАВОТО

ЛОШО  ВРЕМЕ

По „Бурята” на Уилиам Шекспир

Сценичен вариант, постановка и визуална концепция

ТЕДИ МОСКОВ

Причината да бъде написана тази пиеса е... пират. Тогава „пиратските копия” още се

използвали в битки.Пиратите помагали на държавите си в сражения

и получавали благороднически титли. Този пират, пък помогнал на Шекспир и станал Сър.

/не заради това/  Името му е Френсис Дрейк. Самият Шекспир не бил Сър, а сър...дит на

Сър разбойник, защото ето какво се случило между тях:

Дрейк победил непобедимата армада, направил я победима и тя срещу храна и спане

почнала да се предлага за побеждаване в различни сражения. Вбесени от това,

испанците създали инквизицията, а после убили хиляди бикове. Англия /в частност Дрейк/

станала господар на моретата и океаните. Хората  вече не обръщали внимание на Шекспир

и отплували от театъра към нови територии.  За да си върне зрителя и отмъсти на

Дрейк, Шекспир открил един остров преди него. Измислил си го! Населил го със

странни същества и случки! Сред този екзотичен декор разположил последната си пиеса.

Тя е изпълнена със самота, злоба, магии, духове, но е смешна. /според мен/ Авторът й

се идентифицира донякъде с владетелят на този остров- Просперо. Чувства се като

него- мощен господар на вихри, ветрове и хора.

Причината да направя тази пиеса е, че... не я харесвах чак до там. Сега /след като я направих/

я харесвам*. Няма да ви я разказвам, нито сега, нито от сцената! Попромених я малко, за да

ми стане любимата от всички Шекспирови творби...Ако някой не я хареса, това е заради мен,

не заради Шекспир.Той си е Гений!

Пп. От Шекспир започва надпреварата, кое е по- значимо, да отидеш на остров, или да

го измислиш!?

* лъжа

Теди Москов

"И светъл, и грешен..." - спектакъл-реквием, посветен на 100-годишнината от рождението на Никола Вапцаров, идея и сценичен вариант

- Елена Илиева и Костадин Бандутов, постановка Костадин Бандутов, премиера 7 декември 2009 година
Фотограф Антон Стоев, В ролите:  Майката - Нина Болгар, Поета - Кънчо Кънев

“И светъл и грешен…” е спектакъл, който ни връща към основните моменти
от житейския и творчески път на  Никола Вапцаров чрез неговата поезия,
писма и документи. Като на филмова лента в съзнанието на Поета в минутите
преди разстрела минават картини от детството, огряно от майчината любов,
горчивата равносметка при завършването на Морското училище, срещите с Любимата,
сблъскването с жестоката действителност в борбата за парченце хляб, смъртта на
двамата му сина (второто дете не успява да се роди, Бойка прави спонтанен аборт
на 6 месеца), включването в бърбата срещу германските войски в България,
процесът, разговорите с Никола Гешев, борбата за доживотна присъда,
последните часове преди разстрела. Пред нас се изправя един трагичен образ
на поет и романтик, пожертван заради чужди каузи.Заради изключителния му
принос в световната литература, Никола Вапцаров бе обявен в календара на
ЮНЕСКО за личност на 2009 година. Светът чества Вапцаров и му отдава
своята почит заради неговия "насаждащ универсални ценности хуманизъм".
Вапцаров е единственият българин, носител на Почетната награда за мир,
отсъдена му посмъртно от Световния съвет за мир през 1952 г.
В журито участват Пабло Пикасо, Артур Лундквист, Жоржи Амаду.
В словото си при връчването на наградата, приета от неговата майка Елена Вапцарова,
кубинският поет НИКОЛАС ГИЛЕН казва:

Поетът не е между нас.
Не ще може да окичи гърдите си с лъчистия медал.
Не ще може да отговори на нашите слова.
Не ще може да се усмихне, блед от вълнение пред нашите ръкопляскания.
Но вие сте тук.
Тук е българският народ, който той възпя.
Тук е неговото творчество, което не се свежда само до неговите стихове,
А проблясва във всичко, което поезията му е спомогнала да бъде създадено:
Вашият борчески дух,
Вашата любов към свободата,
Вашата решителност да надминете всяко постигнато завоевание,
За да бъде животът ви такъв, какъвто го желаеше поетът:
...по-хубав
от песен
по-хубав
от пролетен ден!

А Елена Вапцарова отговаря: Очите на майката, чието чедо е покосила войната,
никога не пресъхват...Никога няма да забравя свидния ми Никола, когото
изтръгнаха от моите прегръдки, за да го надупчат с куршуми. Няма да забравя
последния поглед, последната усмивка, както това няма да забрави никоя майка,
на която са изтръгнали и убили свидната рожба...
И нека цел свет да ме чуе: Родината на Вапцаров е България, в която той работи и умря...

За Вапцаров говорят най-известните поети от цял свят:
Сергей Михалков: Истинските поети се раждат и остават в народната памет с това,
което са направили през живота си. Прекрасен пример за това е Вапцаров,
който така рано си отиде от нас, но никога не си отиде от литературата.

Рафаел Алберти: Той е бил един прекрасен, нежен и храбър човек, и като много други
хора, стана една от многобройните жертви, които даде нашия ужасен век.

Арис Диктеос: Не познавам друга поезия, която да излъчва такава силна топлота,
човечност, близост и честност, каквато е поезията на Вапцаров. И колко вяра,
колко копнеж за живот изразява и предава тази поезия, така проста,
скромна и непосредствена като слово”

Марио де Микели: Да бъдеш съвременен, модерен е основно изискване към твореца.
Вапцаров създаде една истинска, модерна поезия - и новаторска, и народна по дух
и изразни средства, в това е според мен истинският смисъл…

Али Сардар Джафри: Днес виждам как този снажен и непоколебим поет – борец
на България - е станал толкова голям, че не може да се задържи
в географските граници на родината си.

Георге Дину: Той не е само поет на българския народ, но един от големите поети
на нашата епоха, един от най-устремените нейни певци."

Постановка – Костадин Бандутов.
Участват актьорите: Кънчо Кънев, Илия Павлевчев, Нина Болгар,
Николай Кимчев, Жанет Керанова, Елизабета Стефановска,
Божана Косева, Милена Илиева и студентът Александър Митев.